Постинг
13.08.2020 11:25 -
Туве Янсон - по случай рождения ден
Автор: martiniki
Категория: Други
Прочетен: 1938 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 13.08.2020 11:33
Прочетен: 1938 Коментари: 5 Гласове:
9
Последна промяна: 13.08.2020 11:33
Туве Янсон. Един от любимите ми талантливи автори на всички времена. Артист във всякакъв смисъл. Съзидателка - цялата тази муминска вселена е нейно дело. Обожавам Туве и се радвам на света. който нарисува и написа, откак преди 40 години четох за пръв път "Невидимото дете"... Би трябвало днес да е на 106 години по земния календар, но вече близо двайсет години е преселница - надявам се в света на собственото си въображение. Раят на муминтролите. Помня те, Туве! Благодаря за удоволствието!
Обикновени рисунки-32. Над Родопа.
Обикновени рисунки-33. Снежни покриви
Обикновени рисунки-34. Изплетени мостове
Обикновени рисунки-33. Снежни покриви
Обикновени рисунки-34. Изплетени мостове
запали ме да я прочета!! Една малка забележка само / авторите от женски пол се наричат авторки. За артист не става същото, защото на български артистка знаем какво е, но авторката не си я давам!
Поздрави от мен :)
цитирайПоздрави от мен :)
запали ме да я прочета!! Една малка забележка само / авторите от женски пол се наричат авторки. За артист не става същото, защото на български артистка знаем какво е, но авторката не си я давам!
Поздрави от мен :)
цитирайПоздрави от мен :)
Избягвам формите на женски род за някои думи. Начиии - ненавиждам думата "поетеса", Мая Дългъчева има едно стихотворение по този повод ( явно и тя по подобни на моите съображения - " Жената-поет"
И я видях - в сияние обвита,
кръжеше като лебед,
цопнал в блато.
От глезените тънки до гърдите
тя бе жена.
Нататък беше лято.
Сред миризми на вино, завист, клюка,
се носеше
усмихната и бяла.
Говореше с щурците и капчука.
Тя бе душа,
едва покрита с тяло.
Какъв ли вихър странен я довея
в света на грях, велможи, не-поети,
не знам.
Но щом луната взе да тлее,
остана тя.
И продължи да свети.
Навярно ни е пратена отгоре
за да разкрие
тайната небесна -
когато блатото обятия разтвори,
да се превърнеш в патица
е лесно.
Но истинският лебед
бяло пее
и гали тинята, и плаче скрито,
додето блатната коричка изтънее
и бликне
езерна вода.
След туй отлита.
Защото талантът си е талант ( Авторът-автор, художникът - художник....а на мен са ми много близки художниците-поети)
цитирайИ я видях - в сияние обвита,
кръжеше като лебед,
цопнал в блато.
От глезените тънки до гърдите
тя бе жена.
Нататък беше лято.
Сред миризми на вино, завист, клюка,
се носеше
усмихната и бяла.
Говореше с щурците и капчука.
Тя бе душа,
едва покрита с тяло.
Какъв ли вихър странен я довея
в света на грях, велможи, не-поети,
не знам.
Но щом луната взе да тлее,
остана тя.
И продължи да свети.
Навярно ни е пратена отгоре
за да разкрие
тайната небесна -
когато блатото обятия разтвори,
да се превърнеш в патица
е лесно.
Но истинският лебед
бяло пее
и гали тинята, и плаче скрито,
додето блатната коричка изтънее
и бликне
езерна вода.
След туй отлита.
Защото талантът си е талант ( Авторът-автор, художникът - художник....а на мен са ми много близки художниците-поети)
стихотворение...Но не, не си давам женската частичка! Според мен си слушала цял живот прекалено много мъже да приказват с пренебрежение за поетеси. Думата си е хубава и чиста. Не съм мъж, че да съм автор. Аз съм ЖЕНА и се гордея с това.
Поздрави :)
цитирайПоздрави :)
и с които масово идентифицират породата - мяркала съм преди години един образ Веса-поетеса при едно лъснато теме - гротеска е, но има такива...а има и други :)
цитирайТърсене